Много често, когато говоря с евреи за вярата в Господ Исус Христос, ми казват, че никога няма да забравят какво са им причинили “църквата” и “християнството” по времето на Втората световна война. Тяхното обвинение е, че тъй като Германия традиционно е “християнска” държава, унищожаването на почти шест милиона евреи е по вина на християните. Дали е така?
Ако трябва да обвиняваме църквата за загиналите по време на Холокоста, ще излезе, че християни са виновни за смъртта и на други християни. Добре известен факт е, че има жертви на нацизма, които не са от еврейски произход. И ако вие вярвате, че християнин е някой, който се е родил в страна с традиционно преобладаващо християнско вероизповедание (католицизъм, православие или протестанство), то тогава хората от цяла Европа, които не са били евреи и са загинали по време на войната, са християни. И така, ако следваме тази логика, християни са убивали не само евреи, но и хора от същата вяра!
Или църквата е виновна за смъртта на всички в лагерите – евреи и не-евреи, или имаме проблем с определенията за църква и християнство.
Когато говоря с евреите за ролята на църквата и Холокоста, им давам за пример която и да било организация, или партия. Те знаят много добре, че там има хора, които са истински убедени във и предани на идеята на самата организация. Винаги има обаче и хора, които не са чак толкова заинтересувани от идеята, но членуват поради привилегиите, които им дава това членство. Почти същото е и с църквата. В църквата се срещат хора, които са там по различни причини, но не се интересуват от Библията и не се придържат към нейните принципи. Има и хора, които членуват в църквата, защото познават Господ Исус като техен Спасител, Месия и Господар. Тях аз бих нарекъл християни, или част от “невидимата”, истинска църква. Те следват Исус, Който дойде, за да спаси Израил и плака пред стените на Ерусалим. Те не мразят евреите, но ги обичат. Обичат ги дотолкова, че по времето на Втората световна война рискуват живота си, за да могат да спасят някои от тях от ръцете на нацистите. Те са страдали и продължават да страдат от гоненията на псевдохристияни по целия свят.
Истинският християнин е човек, който е роден свише, за да следва и прославя Исус като Господ всеки ден. Човек, който разкрива Бог чрез живота си, който не желае да знае нищо друго, но разпнатия Месия (1 Кор. 2: 2). Християнинът е човек, който чрез Божията благодат живее такъв живот, че хората около него биват подтикнати да се замислят за Бога и Неговия Помазаник (Римл. 11). Вместо да строи газови камери за отхвърлените от обществото, християнинът обича такива хора така, както неговият Господ ги обичаше (Лука 4: 31 – 37; Марк 1: 40 – 45; Мат. 12: 22, 23). Вместо да убива инвалидите, истинският християнин полага грижи за тях, както самият Исус правеше (Мат. 12: 9 – 13). Вместо да мрази евреите до смърт, искреният последовател на Исус ги обича, защото неговият Господ ги обичаше (Йоан 13: 1) и дори даде живота Си за тях (Мат. 15: 24).
Такъв според мен би следвало да бъде човекът, когото наричаме християнин. Затова считам, че църквата няма вина за смъртта на толкова много хора по времето на Войната. Имало е хора, които са се числели към нея и може би са мразели или убивали, но тя – истинската църква, не е замесена и не би могла да бъде замесена в погубването на хора, създадени по Божия образ и подобие. Ролята на църквата в този свят е да бъде стълб и опора на истината и да свидетелства за своя Господ, за да може Той да бъде прославян във всичко.
Thursday, 28 December 2006
Tuesday, 19 December 2006
Богатството на Месия
Мат. 12: 1 - 8
"Но казвам ви, че тук има повече от храма" ст. 6
Свързана изключително много със жертвоприношенията и храмовото служение, юдейската вяра така се е съсредоточила в правилата и буквата на закона, че обръща все по-малко внимание на истинското значение на Храма и неговите приноси. Нашият Господ дойде да изпълни с богатство представите им за правилно и неправилно.
Фарисеите бяха толкова загрижени за спазването на религиозните правила, че забравяха за целта на Храма - да довежда хора при Бога. И тъй като Господ Исус Христос е по-велик от Храма, можем да си представим по колко по-добър и превъзходен начин Той би довел хора при Бога.
Неговото богатство е в силата Му да дарява пряка връзка с Бога. Защото Бог е много по-важен от създадените храмови инструменти за поклонение. Месия ни показва, че ако ние сме по-загрижени за средствата за поклонение, отколкото за Обекта на поклонението ни, ние няма да се срещнем с Бога, дори ако си мислим, че Му се покланяме.
Нашият Господ говори на религиозните евреи, че храмът е временен и може да бъде разрушен, а Той е вечен и може да съгражда. Показвайки по този начин един по-богат път, Той повтаря на фарисеите думите, които евреите са слушали и слушат по време на религиозните си поклонения, възпоменанията и празниците си - 1 Цар. 15: 22, 23; Пс. 40: 6 - 8; Ис. 1: 11 - 17; Йер. 7: 21 - 23; Ос. 6: 6.
Изпълнено с любов, отношението на Месия докосва надълбоко сърцето на човека и показва, че за Бог то стои на първо място. Само /по такъв начин/ с чисто сърце ние можем да се покланяме на Бога истински.
"Но казвам ви, че тук има повече от храма" ст. 6
Свързана изключително много със жертвоприношенията и храмовото служение, юдейската вяра така се е съсредоточила в правилата и буквата на закона, че обръща все по-малко внимание на истинското значение на Храма и неговите приноси. Нашият Господ дойде да изпълни с богатство представите им за правилно и неправилно.
Фарисеите бяха толкова загрижени за спазването на религиозните правила, че забравяха за целта на Храма - да довежда хора при Бога. И тъй като Господ Исус Христос е по-велик от Храма, можем да си представим по колко по-добър и превъзходен начин Той би довел хора при Бога.
Неговото богатство е в силата Му да дарява пряка връзка с Бога. Защото Бог е много по-важен от създадените храмови инструменти за поклонение. Месия ни показва, че ако ние сме по-загрижени за средствата за поклонение, отколкото за Обекта на поклонението ни, ние няма да се срещнем с Бога, дори ако си мислим, че Му се покланяме.
Нашият Господ говори на религиозните евреи, че храмът е временен и може да бъде разрушен, а Той е вечен и може да съгражда. Показвайки по този начин един по-богат път, Той повтаря на фарисеите думите, които евреите са слушали и слушат по време на религиозните си поклонения, възпоменанията и празниците си - 1 Цар. 15: 22, 23; Пс. 40: 6 - 8; Ис. 1: 11 - 17; Йер. 7: 21 - 23; Ос. 6: 6.
Изпълнено с любов, отношението на Месия докосва надълбоко сърцето на човека и показва, че за Бог то стои на първо място. Само /по такъв начин/ с чисто сърце ние можем да се покланяме на Бога истински.
Wednesday, 6 December 2006
Повече от метал
Числа 19:1-22:1
Завладяващото впечатление, което оставя този текст, е, че грехът е навсякъде, поразяващ всичко и всички. Четем за нечистотата от допира до мъртво тяло. Четем за греха на най-великия божий служител, Мойсей, когато пред народа той пропуска да отдаде слава на Бога и му бива отнето правото да влезе в Земята на обещанието. Четем за смъртта на Аарон, която ни напомня, че дори и тези на висша духовна служба съгрешават и трябва да умрат. И накрая, четем как хората се оплакват (за пореден път) и като последствие измират от ухапванията на змии.
Грехът е навсякъде; той поразява всички нас. Ако Мойсей в раздразнението си удари скалата и това му докара божието осъждение, то каква надежда има за който и да било от нас? Ако мърморенето на хората ги направи достойни за смърт, то кой може да се спаси от неизбежното окончателното осъждение? Кой не се явява виновен пред ужасяващо светия Бог на Израил?
Но в Библията има и добра новина. Пасажът ни показва, че макар всички ние да сме виновни под всевиждащия поглед на Всевишния, Неговата милост е свободно достъпна. Ключът към нея е бронзовата змия.
Понеже Израил се оплакваше от Бог, лагерът им се напълни с отровни змии. Змиите бяха инструментът на божието осъждение. Когато, обаче, хората изповядаха греха си пред Мойсей, Господ промисли лек за всички, които щяха да бъдат ухапани в бъдеще – бронзово изображение на змия, поставено на върлина, така че всички да могат да го виждат. Когато някой израилтянин повярваше на Божието Слово и погледнеше към него, той биваше изцелен и не умираше.
Това магия ли беше? Разбира се, не. Лекарство ли беше? Очевидно, не. Като нареди, обаче, на Мойсей да издигне това странно произведение на изкуството, Всемогъщият откри на Израил вечния принцип как Той се отнася към греха и как човеците получават Неговата прошка.
Виждали ли сте някога да хващат отровна змия? Един от начините за това е да се използва дълга пръчка, разцепена накрая. С раздвоения край се притиска змията към земята, а след това се вдига във въздуха. Така змията е вече безвредна. След това я убивате. Бронзовата змия на върлината показваше, че Бог е способен да избави Народа Си от Своето праведно осъждение. Това мощно нагледно средство показваше на ухапаните от змия, че Бог беше в състояние да неутрализира действието на отровата, която в същия момент прокарваше смъртоносния си път в тялото им.
Какво, обаче, изискваше Бог от тях? Вяра. Нищо повече. Нищо по-малко. Съдейки от по-ранните им прояви, някои от израилтяните биха се подиграли на мисълта за спасение чрез вяра в една бронзова змия: “Нямам нужда от парче метал на пръчка! Трябва ми добър доктор.” Но Бог искаше те да вярват в Него; да се доверят на Неговото слово и на Неговото обещание да изцели и да прости. Това, обаче, поставя един важен въпрос. Хората биваха избавяни от Божието осъждение, но, според Тората, грехът трябва да бъде наказан. Тората, по-специално книгата Левит, учи, че изкуплението се постига чрез жертването на невинна жертва, а бронзовата змия не беше приношение за грях. Книгата Числа ни дава само оскъдни детайли за случката; хората е трябвало да чакат още 1 500 години за обяснение:
“И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:14-16)
Бронзовата змия беше картина, учеща ни какво щеше да се случи с една личност, наречена “Човешкият Син”, Месията. Той също щеше да бъде издигнат на дърво. Той щеше да умре със срамна, мъчително болезнена смърт пред погледа на цял Израил. В Своята смърт Той щеше да понесе пълнотата на Божия гняв срещу греха и чрез тази смърт щеше направи Божието осъждение безвредно за нас. Исус знаеше какво щеше да се случи с Него. Той предрече, че ще бъде “издигнат”. И така стана. По тази причина Той дойде на света. И когато божествената справедливост беше удовлетворена, Всемогъщият Го възкреси.
Точно както Бог предложи живот срещу един поглед към змията в пустинята, така Той обещава прощение и живот на всички, които погледнат към Сина Му. Точно както възстановяваше физическия живот на всички, които с вяра поглеждаха бронзовата змия, така Той подарява вечен живот на всички, които се покаят и повярват в Исус.
Завладяващото впечатление, което оставя този текст, е, че грехът е навсякъде, поразяващ всичко и всички. Четем за нечистотата от допира до мъртво тяло. Четем за греха на най-великия божий служител, Мойсей, когато пред народа той пропуска да отдаде слава на Бога и му бива отнето правото да влезе в Земята на обещанието. Четем за смъртта на Аарон, която ни напомня, че дори и тези на висша духовна служба съгрешават и трябва да умрат. И накрая, четем как хората се оплакват (за пореден път) и като последствие измират от ухапванията на змии.
Грехът е навсякъде; той поразява всички нас. Ако Мойсей в раздразнението си удари скалата и това му докара божието осъждение, то каква надежда има за който и да било от нас? Ако мърморенето на хората ги направи достойни за смърт, то кой може да се спаси от неизбежното окончателното осъждение? Кой не се явява виновен пред ужасяващо светия Бог на Израил?
Но в Библията има и добра новина. Пасажът ни показва, че макар всички ние да сме виновни под всевиждащия поглед на Всевишния, Неговата милост е свободно достъпна. Ключът към нея е бронзовата змия.
Понеже Израил се оплакваше от Бог, лагерът им се напълни с отровни змии. Змиите бяха инструментът на божието осъждение. Когато, обаче, хората изповядаха греха си пред Мойсей, Господ промисли лек за всички, които щяха да бъдат ухапани в бъдеще – бронзово изображение на змия, поставено на върлина, така че всички да могат да го виждат. Когато някой израилтянин повярваше на Божието Слово и погледнеше към него, той биваше изцелен и не умираше.
Това магия ли беше? Разбира се, не. Лекарство ли беше? Очевидно, не. Като нареди, обаче, на Мойсей да издигне това странно произведение на изкуството, Всемогъщият откри на Израил вечния принцип как Той се отнася към греха и как човеците получават Неговата прошка.
Виждали ли сте някога да хващат отровна змия? Един от начините за това е да се използва дълга пръчка, разцепена накрая. С раздвоения край се притиска змията към земята, а след това се вдига във въздуха. Така змията е вече безвредна. След това я убивате. Бронзовата змия на върлината показваше, че Бог е способен да избави Народа Си от Своето праведно осъждение. Това мощно нагледно средство показваше на ухапаните от змия, че Бог беше в състояние да неутрализира действието на отровата, която в същия момент прокарваше смъртоносния си път в тялото им.
Какво, обаче, изискваше Бог от тях? Вяра. Нищо повече. Нищо по-малко. Съдейки от по-ранните им прояви, някои от израилтяните биха се подиграли на мисълта за спасение чрез вяра в една бронзова змия: “Нямам нужда от парче метал на пръчка! Трябва ми добър доктор.” Но Бог искаше те да вярват в Него; да се доверят на Неговото слово и на Неговото обещание да изцели и да прости. Това, обаче, поставя един важен въпрос. Хората биваха избавяни от Божието осъждение, но, според Тората, грехът трябва да бъде наказан. Тората, по-специално книгата Левит, учи, че изкуплението се постига чрез жертването на невинна жертва, а бронзовата змия не беше приношение за грях. Книгата Числа ни дава само оскъдни детайли за случката; хората е трябвало да чакат още 1 500 години за обяснение:
“И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:14-16)
Бронзовата змия беше картина, учеща ни какво щеше да се случи с една личност, наречена “Човешкият Син”, Месията. Той също щеше да бъде издигнат на дърво. Той щеше да умре със срамна, мъчително болезнена смърт пред погледа на цял Израил. В Своята смърт Той щеше да понесе пълнотата на Божия гняв срещу греха и чрез тази смърт щеше направи Божието осъждение безвредно за нас. Исус знаеше какво щеше да се случи с Него. Той предрече, че ще бъде “издигнат”. И така стана. По тази причина Той дойде на света. И когато божествената справедливост беше удовлетворена, Всемогъщият Го възкреси.
Точно както Бог предложи живот срещу един поглед към змията в пустинята, така Той обещава прощение и живот на всички, които погледнат към Сина Му. Точно както възстановяваше физическия живот на всички, които с вяра поглеждаха бронзовата змия, така Той подарява вечен живот на всички, които се покаят и повярват в Исус.
Friday, 1 December 2006
От страдание към победа - Ис. 52: 13 – 53: 12
Отдавнашни са възраженията, които чуваме за Божията справедливост и злото в този свят. Как е възможно да има справедлив Бог и хората да умират и страдат? Как може Бог, Който казва, че е любов, да допуска болката и злото въобще?
На тези въпроси и на такива като: “Къде беше Бог, когато детето ми умря?”, можем да отговорим, че Бог е там, където е бил и когато Неговият Син, Месията Господ Исус, умираше на кръста и страдаше за човека – контролирайки всичко, което се е случвало или ще се случи. Нещо повече, Той е планирал събитията в живота ни и независимо дали за нас те са добри или не, Той знае какво върши и как от “злото” в нашите очи да превърне в “добро” всичко, което ни заобикаля. Още от самото начало на същвствуването на света, Бог бе казал на хората, че Негово ще бъде правото да определя кое ще нарича добро и кое зло. Затова Той им забрани да се докосват до дървото на познанието на тези две величини. Той е стандартът и отвесът, по който се равняват всички.
Нужно е да се отбележи, че още от началните страници на Библията Бог говори за това, че един ден злото (Сатана) ще бъде наказано и доброто (Господ) ще победи (Бит. 3: 15). Тази идея се развива на страниците на Писанието и достига своята връхна точка в живота и делото на Месията Исус. В Неговата личност можем да видим как страданието и болката носят изкупление и победа, защото чрез “страдащия служител на Господа” ние можем да бъдем свободни от греховете си и да сме изцелени чрез Неговите рани (Ис. 53: 5).
Оказва се, че това страдание е планирано още преди създаването на световете и нещо повече – то е според Божието благоволение. Доловил тази закономерност, пророк Исая пише 700 години преди раждането на Богочовека Исус от Назарет: “Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал…” (Ис. 53: 10). Според своята блага воля (добра воля) Бог определя пътя, по който ще може да се стигне до Него. Този път се оказва много труден и чашата много горчива, но това е единствената възможност да се постигне мир и хармония в Божието творение.
Трябва да знаем, че болката и страданието са част и от Божия характер. Ние вярваме в един страдащ Бог, Който, именно защото е любов, търпи и страда, за да може да се осъществи победата над злото. Нещо повече, ако отгърнем на пасажа, който най-добре характеризира любовта в 1 Послание на ап. Павел към Коринтяните 13 глава, ще видим, че Божията любов, описана там, е страдаща любов. Тя търпи и всичко понася, не се гордее, не изисква своето, не тропа с юмрук по масата, а претърпява и страда, защото обича и цени, търси и иска да привлече към себе си, предлага помирение и дава себе си за него. Божията страдаща любов не може да отпадне и срещу нея не може да се измисли какъвто и да било ограничаващ закон. Тя търпи и страда, за да реализира Бог чрез нея целта Си – да доведе света до истинска връзка със Себе Си, защото го обича до болка.
Тази е причината пророк Исая да каже, че на страдащия Месия ще бъде отреден дял между великите и че Той ще разделя користи със силните (Ис. 53: 12). Смъртта и болката няма да са последната точка, до която Бог ще достигне. Въпреки че за Помазаника ще се определи гроб при богатия (Ис. 53: 9), след това Той ще участва в победното разделяне на плячката. По всичко изглежда, че ще има победа след смъртта на Месията. Той не ще може да бъде задържан в нейната хватка, защото ще възкръсне.
Злото, страданието и болката никога не са били и няма да бъдат последната дума на Бог за човека. Както пасхалното агне умира, за да може да се запази живота и да се дари свободата, така и смъртта и страданието на Месията Господ Исус довеждат до вечен покой и мир с Бога.
Тъй като победата над злото и Сатана е осигурена от Господ и то чрез Неговото страдание, нашата любов и признателност към Него трябва да са инстинктивна и постоянна реакция. Това умоляват и проповедниците на църквата чрез думите на апостол Павел: “…молим ви от Христова страна, помирете се с Бога” (2 Кор. 5: 20).
Станислав Алексиев
На тези въпроси и на такива като: “Къде беше Бог, когато детето ми умря?”, можем да отговорим, че Бог е там, където е бил и когато Неговият Син, Месията Господ Исус, умираше на кръста и страдаше за човека – контролирайки всичко, което се е случвало или ще се случи. Нещо повече, Той е планирал събитията в живота ни и независимо дали за нас те са добри или не, Той знае какво върши и как от “злото” в нашите очи да превърне в “добро” всичко, което ни заобикаля. Още от самото начало на същвствуването на света, Бог бе казал на хората, че Негово ще бъде правото да определя кое ще нарича добро и кое зло. Затова Той им забрани да се докосват до дървото на познанието на тези две величини. Той е стандартът и отвесът, по който се равняват всички.
Нужно е да се отбележи, че още от началните страници на Библията Бог говори за това, че един ден злото (Сатана) ще бъде наказано и доброто (Господ) ще победи (Бит. 3: 15). Тази идея се развива на страниците на Писанието и достига своята връхна точка в живота и делото на Месията Исус. В Неговата личност можем да видим как страданието и болката носят изкупление и победа, защото чрез “страдащия служител на Господа” ние можем да бъдем свободни от греховете си и да сме изцелени чрез Неговите рани (Ис. 53: 5).
Оказва се, че това страдание е планирано още преди създаването на световете и нещо повече – то е според Божието благоволение. Доловил тази закономерност, пророк Исая пише 700 години преди раждането на Богочовека Исус от Назарет: “Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал…” (Ис. 53: 10). Според своята блага воля (добра воля) Бог определя пътя, по който ще може да се стигне до Него. Този път се оказва много труден и чашата много горчива, но това е единствената възможност да се постигне мир и хармония в Божието творение.
Трябва да знаем, че болката и страданието са част и от Божия характер. Ние вярваме в един страдащ Бог, Който, именно защото е любов, търпи и страда, за да може да се осъществи победата над злото. Нещо повече, ако отгърнем на пасажа, който най-добре характеризира любовта в 1 Послание на ап. Павел към Коринтяните 13 глава, ще видим, че Божията любов, описана там, е страдаща любов. Тя търпи и всичко понася, не се гордее, не изисква своето, не тропа с юмрук по масата, а претърпява и страда, защото обича и цени, търси и иска да привлече към себе си, предлага помирение и дава себе си за него. Божията страдаща любов не може да отпадне и срещу нея не може да се измисли какъвто и да било ограничаващ закон. Тя търпи и страда, за да реализира Бог чрез нея целта Си – да доведе света до истинска връзка със Себе Си, защото го обича до болка.
Тази е причината пророк Исая да каже, че на страдащия Месия ще бъде отреден дял между великите и че Той ще разделя користи със силните (Ис. 53: 12). Смъртта и болката няма да са последната точка, до която Бог ще достигне. Въпреки че за Помазаника ще се определи гроб при богатия (Ис. 53: 9), след това Той ще участва в победното разделяне на плячката. По всичко изглежда, че ще има победа след смъртта на Месията. Той не ще може да бъде задържан в нейната хватка, защото ще възкръсне.
Злото, страданието и болката никога не са били и няма да бъдат последната дума на Бог за човека. Както пасхалното агне умира, за да може да се запази живота и да се дари свободата, така и смъртта и страданието на Месията Господ Исус довеждат до вечен покой и мир с Бога.
Тъй като победата над злото и Сатана е осигурена от Господ и то чрез Неговото страдание, нашата любов и признателност към Него трябва да са инстинктивна и постоянна реакция. Това умоляват и проповедниците на църквата чрез думите на апостол Павел: “…молим ви от Христова страна, помирете се с Бога” (2 Кор. 5: 20).
Станислав Алексиев
Tuesday, 28 November 2006
Прошката – задължение на всички
Отново са празници! Цари оживление в синагогите! Евреите отбелязаха Рош Ашана (Нова Година – от вечерта на 22.09.2006 г. до вечерта на 24.09.2006 г.); Йом Кипур (Денят на Умилостивението – от вечерта на 01.10.2006 г. до вечерта на 02.10.2006 г.); Сукот (Шатроразпъване – от вечерта на 06.10.2006 г. до вечерта на 07.10.2006 г.). Предстои им Ханука (Празникът на светлините – от вечерта на 16.12.2006 г. до вечерта на 23.12.2006 г.). За еврейските общности в Хаарец (Земята, Родината) и в Диаспората това са дни, в които е забранено да се работи. Офисите на общностите трябва да бъдат затворени.
Дните, които са празници от Тората, евреите наричат “йом тов” – хубав ден, добър ден. Всички те са свързани с определени събития от историята на Израил и носят безброй послания, които имат непреходно значение както за тях, така и за света изобщо. Равините казват, че във всеки един от тези дни на небесата се възобновяват същите извори на милосърдие и любов на Бога към народа както в древността и евреите трябва да използват тези дни за духовен подем и да ги отделят за Бог, за себе си и за семействата си.
От тези празници, разбира се, най-важният е Йом Кипур или Денят на Умилостивението. Той е наречен “събота на съботите” и се възприема от евреите като един от най-значимите в религиозния календар. За него можем да прочетем в книгата Левит 23: 26-32, където Бог казва на Мойсей какви са Неговите очаквания за отбелязването на Деня на Умилостивението. Според равините на Йом Кипур четиридесетдневният пост, който започва в навечерието на 1 Елул (24.08.2006 г.), вече е завършил и книгата на живота е затворена и запечатана. На Нова Година (Рош Ашана) Бог е осъдил по-голямата част от хората и е записал Своите присъди в книгата Си, но в Своята милост Той дава десетдневна отсрочка за тези евреи, които искат чрез покаяние да променят съдбата си. Ако потърсят прошка от Бога, те могат от състоянието на най-окаяни грешници да се намерят в книгата на живота. Ето защо почти всички евреи отбелязват този празник. Дори и да не се съобразяват с останалите празнични дни от еврейския календар, те ще се постараят да бъдат в синагогата на Йом Кипур.
За да бъде обаче опростен от Бог, евреинът трябва да потърси прошка и от своя ближен. Защото Бог няма да прости греховете на човека, ако той първо не е помолил да му прости този, срещу когото е съгрешил. Евреите смятат, че грехът срещу ближния носи със себе си двойна тежест, защото това е прегрешение спрямо Бог и спрямо правото на човека, когото Той е създал по Свой образ и подобие.
Ние всички знаем защо Месията Господ Исус дойде в човешка плът. За да изяви Бог на Своите Си, за да понесе техния грях, за да стане “последния Адам” (I Кор. 15: 45), за да може да бъде “потомъкът на жената” (Бит. 3: 15) и да смаже главата на греха и злото завинаги, да бъде Човешкият Син, Който ще дойде като Цар на света (Дан. 7: 13, 14) и Който ще владее вечно.
Той дойде също и за да ни покаже какъв е характерът на Бога. Дойде, за да ни постави на колене пред Себе Си чрез живота, смъртта и възкресението Си; за да потърсим прошка за греховете си срещу Бога и нашия ближен – Неговия Помазаник, съвършеният Адам, у Когото няма грях, но Който въпреки това невинно пострада вместо мен и вас. Както Бог в еврейската традиция, така и Месията Господ Исус ни дава отсрочка, за да Го потърсим и да се обърнем към Него. Тази допълнителна милост не трае както в равинския юдаизъм само десет дни, а през цялото време, за което сме на тази земя. Докато сме живи, ние можем “да променим съдбата си” като се обърнем към Бога и Го помолим за прошка на греховете ни в Името на Неговия Син, Господ Исус, заради Когото единствено може да има опрощение и умилостивение.
Ако имате приятели евреи, можете да им покажете своята обич, като ги помолите да ви простят, ако сте ги обидили. Ако те са ви обидили, бъдете и вие простителни и ги извинете за грешките им. Но най-важното – покажете им Личността, Която и днес чака помирение между Себе Си и нас. Заведете ги при Голготския кръст и им помогнете да осъзнаят цената, с която е платено освобождението на хората от греха и злото. Покажете им Страдащия Месия, за Когото говори пророк Исая в своята книга (53 гл.), и им помогнете да се върнат при своя Бог и нашия Бог, Който е единственият истински Бог на света (Втор. 6: 4). Хаг Самеах!
Станислав Алексиев
Дните, които са празници от Тората, евреите наричат “йом тов” – хубав ден, добър ден. Всички те са свързани с определени събития от историята на Израил и носят безброй послания, които имат непреходно значение както за тях, така и за света изобщо. Равините казват, че във всеки един от тези дни на небесата се възобновяват същите извори на милосърдие и любов на Бога към народа както в древността и евреите трябва да използват тези дни за духовен подем и да ги отделят за Бог, за себе си и за семействата си.
От тези празници, разбира се, най-важният е Йом Кипур или Денят на Умилостивението. Той е наречен “събота на съботите” и се възприема от евреите като един от най-значимите в религиозния календар. За него можем да прочетем в книгата Левит 23: 26-32, където Бог казва на Мойсей какви са Неговите очаквания за отбелязването на Деня на Умилостивението. Според равините на Йом Кипур четиридесетдневният пост, който започва в навечерието на 1 Елул (24.08.2006 г.), вече е завършил и книгата на живота е затворена и запечатана. На Нова Година (Рош Ашана) Бог е осъдил по-голямата част от хората и е записал Своите присъди в книгата Си, но в Своята милост Той дава десетдневна отсрочка за тези евреи, които искат чрез покаяние да променят съдбата си. Ако потърсят прошка от Бога, те могат от състоянието на най-окаяни грешници да се намерят в книгата на живота. Ето защо почти всички евреи отбелязват този празник. Дори и да не се съобразяват с останалите празнични дни от еврейския календар, те ще се постараят да бъдат в синагогата на Йом Кипур.
За да бъде обаче опростен от Бог, евреинът трябва да потърси прошка и от своя ближен. Защото Бог няма да прости греховете на човека, ако той първо не е помолил да му прости този, срещу когото е съгрешил. Евреите смятат, че грехът срещу ближния носи със себе си двойна тежест, защото това е прегрешение спрямо Бог и спрямо правото на човека, когото Той е създал по Свой образ и подобие.
Ние всички знаем защо Месията Господ Исус дойде в човешка плът. За да изяви Бог на Своите Си, за да понесе техния грях, за да стане “последния Адам” (I Кор. 15: 45), за да може да бъде “потомъкът на жената” (Бит. 3: 15) и да смаже главата на греха и злото завинаги, да бъде Човешкият Син, Който ще дойде като Цар на света (Дан. 7: 13, 14) и Който ще владее вечно.
Той дойде също и за да ни покаже какъв е характерът на Бога. Дойде, за да ни постави на колене пред Себе Си чрез живота, смъртта и възкресението Си; за да потърсим прошка за греховете си срещу Бога и нашия ближен – Неговия Помазаник, съвършеният Адам, у Когото няма грях, но Който въпреки това невинно пострада вместо мен и вас. Както Бог в еврейската традиция, така и Месията Господ Исус ни дава отсрочка, за да Го потърсим и да се обърнем към Него. Тази допълнителна милост не трае както в равинския юдаизъм само десет дни, а през цялото време, за което сме на тази земя. Докато сме живи, ние можем “да променим съдбата си” като се обърнем към Бога и Го помолим за прошка на греховете ни в Името на Неговия Син, Господ Исус, заради Когото единствено може да има опрощение и умилостивение.
Ако имате приятели евреи, можете да им покажете своята обич, като ги помолите да ви простят, ако сте ги обидили. Ако те са ви обидили, бъдете и вие простителни и ги извинете за грешките им. Но най-важното – покажете им Личността, Която и днес чака помирение между Себе Си и нас. Заведете ги при Голготския кръст и им помогнете да осъзнаят цената, с която е платено освобождението на хората от греха и злото. Покажете им Страдащия Месия, за Когото говори пророк Исая в своята книга (53 гл.), и им помогнете да се върнат при своя Бог и нашия Бог, Който е единственият истински Бог на света (Втор. 6: 4). Хаг Самеах!
Станислав Алексиев
Monday, 27 November 2006
Животът на Исаак
Синагогален прочит - параша. Чете се всяка събота (шабат) в синагогата.
За миналата събота (25. 11. 2006г. - 4 Кислев 5767г.), парашата се казва ТОЛЕДОТ /в превод: 'поколенията на...' / - Бит. 25: 19 – 28: 9;
Хафтара: Мал. 1: 1 – 2: 7;
Обикновено, след като разберат откъде произхожда човек, хората казват и какъв е той. Те се вглеждат в него или нея и търсят причините за добрите или лошите страни от характера на дадената личност в прародителите й.
Подобно на това и ние днес ще се срещнем с родословието на втория от патриарсите на еврейския народ – Исаак / Ицхак /. Той се явява част от брънката на Божието обещание към евреите. И той подобно на своя баща – Авраам има драматична житейска съдба. Въпреки това, вярата на Исаак / Ицхак / се проявява в смирени служения и покорство във всички изпитания и трудности, които Бог допуска в неговия живот.
Текста ни казва, че подобно на случая с баща му Авраам и при Исаак / Ицхак /, който живее в Ханаан настъпва глад и немотия. Също като баща си и той решава да замине за Египет, където има храна и възможност за работа в изобилие. Пътят му го превежда през територията на филистимските племена по брега на Средиземно море. И неочаквано за никого Бог / Адонай / се явява точно там на Исаак / Ицхак / и променя намеренията му, като му заповядва нещо различно от това, което той иска. “Остани там където си!”, казва с други думи Бог на Исаак / Ицхак / “и Аз ще те благословя не където ти искаш, но където Аз реша”. Бог не оставя в неведение Исаак, но му помага в трудната задача да Му се довери, като му повтаря онова, в което се заклева на Авраам: “ще умножа потомството ти, като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи.” / Бит. 26: 4 /.
Тази земя, в която го спира Господ ще остане на неговите потомци и тя ще бъде онази в която ще настъпи развитието на народа му. Ние можем да видим колко е различно това, което заяви Бог на Исаак от желанието на човека. Той искаше да отиде в Египет, за да потърси спасение и благословение за хората, които бяха с него. Но Бог имаше нещо друго предвид. Може би и на теб ти се струва, че идеите ти и поведението ти са за твое благословение, може би и ти си мислиш, че ще можеш да разрешиш проблема по твоя начин и с твоите средства, но Бог много често ни изненадва с това което Той е имал или вече има за нас. Нима не сме си казвали, че ако направим това или онова, ще можем да излязем от затруднението, в което сме попаднали. Ако поговоря с този или онзи приятел, той ще ми помогне да овладея трудностите в живота си сега. Така си мислеше и Исаак: “Ако само стигна до Египет, няма начин да не подобря положението си! Там е пълно със жито и храна. Има плодородна земя. Ще мога да се трудя и все ще успея някак си. В крайна сметка, така направи и баща ми преди време и успя.” Нашият проблем е като този на Исаак. Много често и ние като него не си даваме сметка, че трябва да живеем на този свят, за да можем да прославяме Бога сред хората, сред които Той ни е поставил. Исаак не виждаше в дългосрочен план и това беше неговата най-голяма грешка в този епизод от историята. Той искаше само храна и добри условия. Но за Бог по-важното бе да уточни земята, в която един ден потомците на избрания Му народ щяха да живеят. Исаак искаше временно да задоволи нуждата си, а Бог завинаги да настани народа си в земята, в която текат мляко и мед.
Много често проблемите в нашето духовно израстване се дължат именно на факта, че позволяваме нашата, човешка гледна точка да се размине с Божията. Например, Бог избра еврейския народ за Себе Си и му даде Закона, за да се осъществи спсението на човечеството от гибелната хватка на греха. Чрез Закона / Тората / Бог пожела да съкруши и нежеланието на хората да Го признаят, като върховен Господар, Който единствен има правото да определя, кое е добро и кое зло.
Това, което евреите направиха в последствие / на тази незаслужена Божия милост да са притежание на Всевишния /, бе да заявят, че чрез спазването на Закона / Тората /, те ще могат да станат свети, като Бога. Идеята на Бога не беше, че когато човек принесе жертвено животно, той се спасява от греховете си защото го е принесъл, но защото Бог му прощава греха, който животното поема вместо грешника. Точно тукук идва елемента на вярата! Човек се доверява, че Бог му прощава не защото той е направил нещо, но защото Бог е милостив и вседостатъчен. Това изкривиха евреите в богословието и поведението си пред олтара и затова пророци като Исая и Еремия, трябваше да говорят за нов отрасъл; за нов завет; за Истинския Месия и Спасител – Господ Исус Христос / Адонай Йешуа Хамашиях /, Който още преди създаването на световете бе определен от Бога да ни спаси и умре за нас / Бит. 3: 15 /.
Наставляван от Божията заповед и насърчаван от Неговите обещания, Исаак разбира грешката си, променя намеренията си и остана във филистимската земя. Но тук се явява едно ново изкушение в живота му. Той също излъгва, че жена му Ревека / Ривка / е негова сестра. И това е един невероятен опит за измама – защото той и Ревека / Ривка / имат две деца. Подобно на своя баща и той се поддава на изкушението. Както казахме и по-горе и тук страхът от последствията се оказват отново камъкът, който препъва вярата на Исаак. Още веднъж Господ трябва да се намеси за да предпази Ревека от позор и постоянно отхвърляне. Още веднъж Божият човек трябва да понесе унижението да бъде изобличен от един езичник. Макар, че на пръв поглед жалките опити на Исаак да излъже застрашават живота и вярата му, всъщност те са отново заплаха за Божието дело и обещание. Защото ако те бяха пострадали от филистимския цар, то с тях щеше да пострада и потомството по обещание. Нямаше да има бъдеще, нямаше да има Яков, нямаше да има и Христос / Месия /... Но Господ се намеси и защити по блестящ начин людете Си и плана Си.
Ние трябва да помним, че сме слаби хора, които са призвани да носят и съхраняват Божиите повели. Затова не бива никога да разчитаме на себе си и на това което можем или сме научили от житейския си опит. Не бива никога да казваме, че сме се научили от живота и нищо не би могло да ни изкуши или уплаши. Дори тогава, когато някой ни е оставил готовата формула за това какво да правим, ние трябва винаги да я съгласуваме с Божието Слово. Защото само след Божията намеса и водителство следва благословение.
26: 12 – 22: “И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно и Господ го благослови. Човека се възвеличаваше и следваше да става велик, додето стана твърде велик. Той придоби овце, придоби говеда и много слуги; а филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраам. И Авимелех каза на Исаак: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас. Затова Исаак си отиде оттам, разпъна шатрите си в герарската земя и там живееше. А Исаак изкопа отново водните кладенци, които бяха изкопали в дните на баща му Авраам, / защото филистимците бяха ги затрупали след неговата смърт / и нарече по имената с които баща му беше ги нарекъл. И Исааковите слуги копаеха в долината и намериха там кладенец с текуща вода. Но герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата; затова Исаак нарече кладенеца Есек / каране /, понеже се караха за него. После изкопаха и друг кладенец, та и за него се караха; затова го нарече Ситна / вражда /. Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец и за него не се караха и нарече го Роовот / широта /, като думаше: защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя.”
Макар, че Исаак / Ицхак / сигурно се е смутил, когато вестта за нечестието му се разнася по герарската земя, той не напуска веднага мястото, в което живее. Той пренебрегна собственото си благополучие и репутация, за да може да задоволи глада на своите подчинени и семейството си. Исаак остана в пределите на филистимците, разчитайки на Божието благоволение. Оттук насетне той знае, че е в зависимост от желанието на Бог да го благослови. И ние можем още от първия стих на тази част от Битие / Берешит / да видим, че “Господ го благослови”. В тази светлина се развива действието оттук нататък. Защото ние виждаме, че Исаак / Ицхак / е преблагословен.. той засява нивите си и въпреки, че е номад и никога не е сял и обработвал земя, текста ни казва, че пожънва стократно. На общата картина на мизерията и глада, който има в герарските предели, ние можем много лесно да си представим чудото, което се случва в живота му. Той е сто пъти повече благословен от останалите хора, които живеят в същите условия; на същата земя / НИЕ можем много лесно да приложим случилото се на Исаак към нас днес – ако днес средната заплата в България е около 300 - 350 лева, то той е събрал печалба от реколтата си сто пъти повече от другите – т. е., от порядъка на 30 000 - 35 000 лева /. Доверието в Бога е възнаградено с повече отколкото може би Исаак си е представял. Придобитото от посевите му е необикновено много – сто пъти повече отколкото засява. На всички, включително и на самия него им е ясно, че това е свръхестествено дело. И то не спира само до посевите, но продължава със същата сила и върху добитъка. Всичко, до което Исаак се докосне се умножава неимоверно много. Когато го благославя по този начин Бог му изявява Себе Си, като Господ, Който пази обещанията Си към избраника Си. На Него не Му е нужна лъжа и може да устои на обещанието Си и без плановете на Исаак.
Но наред с благословенията идва и изпитът на вярата на Исаак. Съседите му започват да му завиждат. Естествено спорът се заражда около най-важното в този регион – водата. Като пришълец Исаак няма друг избор, освен да се покори на Бога, като се съобрази с желанието на собствениците на земята. И тъй като повелите на Бога са за мир, а не за конфликти, той се мести от едно място на друго. Започва да копае нов кладенец и веднага Господ го благославя да открие прясна вода. Герарските жители отново му оспорват собствеността, той оставя мястото и се преселва в друг район и изкопава нов кладенец... и така, докато достигне до последния, за който не се водят спорове и той го наименува “Достатъчно място”. Въпреки дребнавостта и големите предизвикателства, които среща Исаак, той не се обезсърчава. Той знае, че да се открие вода в близост до пустинята Синай, е абсолютно необичайно. Фактът, че всеки път, когато слугите му започват да копаят намират вода е свидетелство, че Господ на завета благославя Авраамовото потомство, както е обещал. Затова той нарича така и последния кладенец, като казва: “Господ ни дава широко място и ние ще се размножим на земята”. Вярата в Бога не е просто нещо. Тя е предизвикателство към разума и волята на човека. Защото Бог прекосява пределите на тези две понятия, за да ни покаже, че може и действа независимо дали ние осъзнаваме или вземаме правилните решения. Сама по себе си, вярата не значи нищо без Бога, който я изпълва със смисъл, защото Сам се ангажира да премине границите на естественото, за да изпълни това, което е обещал.
Бит. 26: 23 – 35: “Оттам отиде във Вирсавее. И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраам; не бой се, защото аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство заради слугата ми Авраам. И той издигна там олтар и призова Господното име; разпъна и шатъра си там и там Исааковите слуги изкопаха кладенец. Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата и военачалника си Фихола. И Исаак им рече: защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте от помежду ви? А те казах: Видяхме явно, че Господ е с тебе, па си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе и нека да направим договор с тебе, че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме и само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега гледаме, че ти си благословеният от Господа. Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха. На сутринта станаха рано и се заклеха един на друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир. И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, та му рекоха: Намерихме вода. И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес. А когато Исав беше на четиридесет години взе за жени Юдита, дъщерята на хетееца Вири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон. Те бяха горест на душата на Исаак и Ревека.”
Дори на собствениците на земя става вече ясно, че тези неща, които се случват на Исаак не са случайни. Те разбират, че това не е само усърден труд и късмет. Даже царят е вече наясно: “Ние ясно видяхме, че Господ е с тебе”. А щом са разбрали това, те осъзнават и нещо друго – ТРУДНО е да се противопоставяш на Бога,а е и БЕЗПОЛЕЗНО. Когато Бог изяви Своята воля, за нас трябва да е ясно, че ако дръзнем да Му се противопоставим съзнателно, то за нас нещата ще стават все по-трудни и невъзможни. Каквото и да измисляме, за да заставаме срещу Него, Той никога няма да бъде победен от нашите човешки планове и кроежи. Няма народ на земята, който да не знае това по-добре от евреите. През своята история те са ставали свидетели на най-ужасни последствия от това, че са се опитвали да застанат срещу Всевишния. Нима в пустинята след като бяха изведени от Египет, те не се противопоставяха на Божиите намерения и не искаха да се върнат обратно в робството? Бог им показа какво означава да застанат пряко волята Му. Нима по-късно не искаха да имат цар, както всички останали народи по земята? Бог им показа какво означава да се управляват от човек като Саул. Нима евреите не се противопоставят на пророчествата на Еремия за бъдещото падение на Ерусалим и отвеждането им във Вавилон? Разбира се, че да! Те дори затварят Еремия в затвор и се опитват да го убият. Но въпреки усилията им, става това което Бог е казал, и те са отведени в плен от цар Навуходоносор. Там трябваше да прекарат точно седемдесет години… както беше казал Бог на Еремия. А когато дойде Христос / Месия /, вместо да Го приемат и прославят като Бог, те заявиха: “Нека кръвта Му бъде върху нас и върху чадата ни!” Последствието от това се оказа огромно страдание и най-голямото разпръсване на евреите по лицето на земята. Разрушен бе Храма и Светия град и до ден днешен е под обстрела на Изтока и Запада. Ние можем да се поучим от тези сурови уроци и никога да не поставяме под въпрос Божията сила и воля. Това, което Той е казал трябва да бъде обект на внимание от наша страна и ние целенасочено трябва да Му се покоряваме, защото Той поругаем не бива. Цар Авимелех разбра, че след като Исаак преуспява, ще е по-добре той да се присъедини към него, вместо да му се противопоставя. В книгата Притчи 16: 7 се казва: “Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той и враговете му примирява с него.” Покорявайки се на Бога, Исаак от опит разбира, че тази сентенция е вярна. Каквото и да ни се случи, Бог все намира изходен път тогава, когато ние не можем. Стига да сме близо до Него и да разчитаме на подкрепата Му. Стига да сме искрени в желанието си да бъдем хора, които се доверяват на промисъла Му. Винаги трябва да помним, че Бог е Този, Който ни осигурява закрила. Без Него, ние ще бъдем сами и незащитени. Далече от всички и изоставени. Там, където няма любов и някой, който би могъл да ни разбере и почете. Дори, когато ни се струва, че нещата около нас са наред и щастието ни е осигурено, винаги трябва да помним, че ако сме далече от Бога, то щастието не е щастие въобще. Колкото и привлекателно да ни изглежда то, истинската почивка и покой за душите ни е твърде слаба и съмнителна.
Именно затова главата завършва с тъжната нотка за по-големия син на Исаак. Това е и своего рода предупреждение за всички нас. Защото макар, че към него е отправена специалната любов на баща му, Исав не отвръща на това му чувство. Без знанието на родителите си и против волята им, той си взема две жени – хетейки. Неговото дело ни показва на първо място неуважение на Божието желание и воля за брака, като съюз между двама души, посветени един на друг. Това е един красноречив пример за явно незачитане на волята на Господа. Но с това дело Исав проявява и неуважение към обещанията които Бог дава на дядо му Авраам и на баща му Исаак. Обещанията за бъдещия Месия, Спасител и Господ. Исав не се интересува дали ще бъде част от народа на завета и дали потомците му ще наследят обещаните благословения да обитават в земя, в която текат мляко и мед. За него не е важно, че Бог се заклева в Себе Си и иска да благослови народа Си, чрез делото и Личността на Своя възлюбен Син – Господ Исус Христос / Адонай Йешуа Хамашиях /, Който има да дойде и да спаси човека от греха. Хетейките, които той взема за жени не са вярващи и не ще могат да възпитат децата си да обичат Господното Слово и да се придържат към Божиите обещания. Но за Исав и това няма значение...
Тъжно е да видим, че човек целенасочено обижда Бога и не желае да се приобщи към Него. Защото хетейките са част от ханаанските народи, за които Бог изрично заповядва на Израил да не се докосва и смесва с тях. Същото нещо можем да наблюдаваме и когато Исус от Назарет дойде. За него и реакцията на юдеите по това време можем да прочетем от страниците на евангелист Йоан: “При Своите си дойде, но своите Му Го не приеха...”. да отхвърлиш Божието обещание е тъжната картина на много хора днес. Те не се интересуват дали Той страда поради тяхното неверие или не? Не се интересуват и от това, дали искрено се срещат с Библията по време на богослужение, или само присъстват на прочита й?
За вярата на Исаак / Ицхак / може да се говори много. За неговото посвещение на Бога също. Нека никога не забравяме какъв пример ни оставя той от страниците на днешния прочит. Но нека също така да видим и Божията грижа, която непрестанно се докосваше до него. Бог, Който остана верен на Обещанията Си винаги му помагаше и не го изостави никога. Това Той ще направи и с всеки един от нас, ако Му се доверяваме всеки ден и никога не се съмняваме във възможностите Му. Той е верен и верен ще остане към нас. Нека да се доверяваме на Всечения Бог, Който толкова ни обикна, че тогава когато бяхме грешни изпрати Сина Си - Господ Исус Христос / Адонай Йешуа Хамашиях / да бъде жертва за греховете и престъпленията ни и да ни помага да видим, че сами не можем да се справим със престъпленията си. Така както помогна на Исаак да види / и той видя /, че не може сам да се справи с немотията и му трябва Помощник, който да му даде свише стократно повече отколкото си е мечтал или отколкото има нужда.
Божието спасение и подкрепа и днес се предлага достъпно за всеки, независимо от раса, пол или образование. Достатъчно е само да съградим жертвеник в нашето сърце и както направи Исаак при Вирсавее да “призовем името Господне” и да принесем жертва на покаяние за да се спасим. Готови ли сме да Му се доверим и да тръгнем след Него? Бог, Който спасява ни очаква и винаги ще ни приеме при Себе Си, за да ни помири със Себе Си. Нека да отидем сега! Защото утре може да е късно... Амин!
Станислав Алексиев
За миналата събота (25. 11. 2006г. - 4 Кислев 5767г.), парашата се казва ТОЛЕДОТ /в превод: 'поколенията на...' / - Бит. 25: 19 – 28: 9;
Хафтара: Мал. 1: 1 – 2: 7;
Бит. 26: 1 - 11 - Осмото Мойсеево родословие – животът на Исаак
Обикновено, след като разберат откъде произхожда човек, хората казват и какъв е той. Те се вглеждат в него или нея и търсят причините за добрите или лошите страни от характера на дадената личност в прародителите й.
Подобно на това и ние днес ще се срещнем с родословието на втория от патриарсите на еврейския народ – Исаак / Ицхак /. Той се явява част от брънката на Божието обещание към евреите. И той подобно на своя баща – Авраам има драматична житейска съдба. Въпреки това, вярата на Исаак / Ицхак / се проявява в смирени служения и покорство във всички изпитания и трудности, които Бог допуска в неговия живот.
Текста ни казва, че подобно на случая с баща му Авраам и при Исаак / Ицхак /, който живее в Ханаан настъпва глад и немотия. Също като баща си и той решава да замине за Египет, където има храна и възможност за работа в изобилие. Пътят му го превежда през територията на филистимските племена по брега на Средиземно море. И неочаквано за никого Бог / Адонай / се явява точно там на Исаак / Ицхак / и променя намеренията му, като му заповядва нещо различно от това, което той иска. “Остани там където си!”, казва с други думи Бог на Исаак / Ицхак / “и Аз ще те благословя не където ти искаш, но където Аз реша”. Бог не оставя в неведение Исаак, но му помага в трудната задача да Му се довери, като му повтаря онова, в което се заклева на Авраам: “ще умножа потомството ти, като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи.” / Бит. 26: 4 /.
Тази земя, в която го спира Господ ще остане на неговите потомци и тя ще бъде онази в която ще настъпи развитието на народа му. Ние можем да видим колко е различно това, което заяви Бог на Исаак от желанието на човека. Той искаше да отиде в Египет, за да потърси спасение и благословение за хората, които бяха с него. Но Бог имаше нещо друго предвид. Може би и на теб ти се струва, че идеите ти и поведението ти са за твое благословение, може би и ти си мислиш, че ще можеш да разрешиш проблема по твоя начин и с твоите средства, но Бог много често ни изненадва с това което Той е имал или вече има за нас. Нима не сме си казвали, че ако направим това или онова, ще можем да излязем от затруднението, в което сме попаднали. Ако поговоря с този или онзи приятел, той ще ми помогне да овладея трудностите в живота си сега. Така си мислеше и Исаак: “Ако само стигна до Египет, няма начин да не подобря положението си! Там е пълно със жито и храна. Има плодородна земя. Ще мога да се трудя и все ще успея някак си. В крайна сметка, така направи и баща ми преди време и успя.” Нашият проблем е като този на Исаак. Много често и ние като него не си даваме сметка, че трябва да живеем на този свят, за да можем да прославяме Бога сред хората, сред които Той ни е поставил. Исаак не виждаше в дългосрочен план и това беше неговата най-голяма грешка в този епизод от историята. Той искаше само храна и добри условия. Но за Бог по-важното бе да уточни земята, в която един ден потомците на избрания Му народ щяха да живеят. Исаак искаше временно да задоволи нуждата си, а Бог завинаги да настани народа си в земята, в която текат мляко и мед.
Много често проблемите в нашето духовно израстване се дължат именно на факта, че позволяваме нашата, човешка гледна точка да се размине с Божията. Например, Бог избра еврейския народ за Себе Си и му даде Закона, за да се осъществи спсението на човечеството от гибелната хватка на греха. Чрез Закона / Тората / Бог пожела да съкруши и нежеланието на хората да Го признаят, като върховен Господар, Който единствен има правото да определя, кое е добро и кое зло.
Това, което евреите направиха в последствие / на тази незаслужена Божия милост да са притежание на Всевишния /, бе да заявят, че чрез спазването на Закона / Тората /, те ще могат да станат свети, като Бога. Идеята на Бога не беше, че когато човек принесе жертвено животно, той се спасява от греховете си защото го е принесъл, но защото Бог му прощава греха, който животното поема вместо грешника. Точно тукук идва елемента на вярата! Човек се доверява, че Бог му прощава не защото той е направил нещо, но защото Бог е милостив и вседостатъчен. Това изкривиха евреите в богословието и поведението си пред олтара и затова пророци като Исая и Еремия, трябваше да говорят за нов отрасъл; за нов завет; за Истинския Месия и Спасител – Господ Исус Христос / Адонай Йешуа Хамашиях /, Който още преди създаването на световете бе определен от Бога да ни спаси и умре за нас / Бит. 3: 15 /.
Наставляван от Божията заповед и насърчаван от Неговите обещания, Исаак разбира грешката си, променя намеренията си и остана във филистимската земя. Но тук се явява едно ново изкушение в живота му. Той също излъгва, че жена му Ревека / Ривка / е негова сестра. И това е един невероятен опит за измама – защото той и Ревека / Ривка / имат две деца. Подобно на своя баща и той се поддава на изкушението. Както казахме и по-горе и тук страхът от последствията се оказват отново камъкът, който препъва вярата на Исаак. Още веднъж Господ трябва да се намеси за да предпази Ревека от позор и постоянно отхвърляне. Още веднъж Божият човек трябва да понесе унижението да бъде изобличен от един езичник. Макар, че на пръв поглед жалките опити на Исаак да излъже застрашават живота и вярата му, всъщност те са отново заплаха за Божието дело и обещание. Защото ако те бяха пострадали от филистимския цар, то с тях щеше да пострада и потомството по обещание. Нямаше да има бъдеще, нямаше да има Яков, нямаше да има и Христос / Месия /... Но Господ се намеси и защити по блестящ начин людете Си и плана Си.
Ние трябва да помним, че сме слаби хора, които са призвани да носят и съхраняват Божиите повели. Затова не бива никога да разчитаме на себе си и на това което можем или сме научили от житейския си опит. Не бива никога да казваме, че сме се научили от живота и нищо не би могло да ни изкуши или уплаши. Дори тогава, когато някой ни е оставил готовата формула за това какво да правим, ние трябва винаги да я съгласуваме с Божието Слово. Защото само след Божията намеса и водителство следва благословение.
26: 12 – 22: “И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно и Господ го благослови. Човека се възвеличаваше и следваше да става велик, додето стана твърде велик. Той придоби овце, придоби говеда и много слуги; а филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраам. И Авимелех каза на Исаак: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас. Затова Исаак си отиде оттам, разпъна шатрите си в герарската земя и там живееше. А Исаак изкопа отново водните кладенци, които бяха изкопали в дните на баща му Авраам, / защото филистимците бяха ги затрупали след неговата смърт / и нарече по имената с които баща му беше ги нарекъл. И Исааковите слуги копаеха в долината и намериха там кладенец с текуща вода. Но герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата; затова Исаак нарече кладенеца Есек / каране /, понеже се караха за него. После изкопаха и друг кладенец, та и за него се караха; затова го нарече Ситна / вражда /. Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец и за него не се караха и нарече го Роовот / широта /, като думаше: защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя.”
Макар, че Исаак / Ицхак / сигурно се е смутил, когато вестта за нечестието му се разнася по герарската земя, той не напуска веднага мястото, в което живее. Той пренебрегна собственото си благополучие и репутация, за да може да задоволи глада на своите подчинени и семейството си. Исаак остана в пределите на филистимците, разчитайки на Божието благоволение. Оттук насетне той знае, че е в зависимост от желанието на Бог да го благослови. И ние можем още от първия стих на тази част от Битие / Берешит / да видим, че “Господ го благослови”. В тази светлина се развива действието оттук нататък. Защото ние виждаме, че Исаак / Ицхак / е преблагословен.. той засява нивите си и въпреки, че е номад и никога не е сял и обработвал земя, текста ни казва, че пожънва стократно. На общата картина на мизерията и глада, който има в герарските предели, ние можем много лесно да си представим чудото, което се случва в живота му. Той е сто пъти повече благословен от останалите хора, които живеят в същите условия; на същата земя / НИЕ можем много лесно да приложим случилото се на Исаак към нас днес – ако днес средната заплата в България е около 300 - 350 лева, то той е събрал печалба от реколтата си сто пъти повече от другите – т. е., от порядъка на 30 000 - 35 000 лева /. Доверието в Бога е възнаградено с повече отколкото може би Исаак си е представял. Придобитото от посевите му е необикновено много – сто пъти повече отколкото засява. На всички, включително и на самия него им е ясно, че това е свръхестествено дело. И то не спира само до посевите, но продължава със същата сила и върху добитъка. Всичко, до което Исаак се докосне се умножава неимоверно много. Когато го благославя по този начин Бог му изявява Себе Си, като Господ, Който пази обещанията Си към избраника Си. На Него не Му е нужна лъжа и може да устои на обещанието Си и без плановете на Исаак.
Но наред с благословенията идва и изпитът на вярата на Исаак. Съседите му започват да му завиждат. Естествено спорът се заражда около най-важното в този регион – водата. Като пришълец Исаак няма друг избор, освен да се покори на Бога, като се съобрази с желанието на собствениците на земята. И тъй като повелите на Бога са за мир, а не за конфликти, той се мести от едно място на друго. Започва да копае нов кладенец и веднага Господ го благославя да открие прясна вода. Герарските жители отново му оспорват собствеността, той оставя мястото и се преселва в друг район и изкопава нов кладенец... и така, докато достигне до последния, за който не се водят спорове и той го наименува “Достатъчно място”. Въпреки дребнавостта и големите предизвикателства, които среща Исаак, той не се обезсърчава. Той знае, че да се открие вода в близост до пустинята Синай, е абсолютно необичайно. Фактът, че всеки път, когато слугите му започват да копаят намират вода е свидетелство, че Господ на завета благославя Авраамовото потомство, както е обещал. Затова той нарича така и последния кладенец, като казва: “Господ ни дава широко място и ние ще се размножим на земята”. Вярата в Бога не е просто нещо. Тя е предизвикателство към разума и волята на човека. Защото Бог прекосява пределите на тези две понятия, за да ни покаже, че може и действа независимо дали ние осъзнаваме или вземаме правилните решения. Сама по себе си, вярата не значи нищо без Бога, който я изпълва със смисъл, защото Сам се ангажира да премине границите на естественото, за да изпълни това, което е обещал.
Бит. 26: 23 – 35: “Оттам отиде във Вирсавее. И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраам; не бой се, защото аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство заради слугата ми Авраам. И той издигна там олтар и призова Господното име; разпъна и шатъра си там и там Исааковите слуги изкопаха кладенец. Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата и военачалника си Фихола. И Исаак им рече: защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте от помежду ви? А те казах: Видяхме явно, че Господ е с тебе, па си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе и нека да направим договор с тебе, че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме и само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега гледаме, че ти си благословеният от Господа. Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха. На сутринта станаха рано и се заклеха един на друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир. И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, та му рекоха: Намерихме вода. И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес. А когато Исав беше на четиридесет години взе за жени Юдита, дъщерята на хетееца Вири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон. Те бяха горест на душата на Исаак и Ревека.”
Дори на собствениците на земя става вече ясно, че тези неща, които се случват на Исаак не са случайни. Те разбират, че това не е само усърден труд и късмет. Даже царят е вече наясно: “Ние ясно видяхме, че Господ е с тебе”. А щом са разбрали това, те осъзнават и нещо друго – ТРУДНО е да се противопоставяш на Бога,а е и БЕЗПОЛЕЗНО. Когато Бог изяви Своята воля, за нас трябва да е ясно, че ако дръзнем да Му се противопоставим съзнателно, то за нас нещата ще стават все по-трудни и невъзможни. Каквото и да измисляме, за да заставаме срещу Него, Той никога няма да бъде победен от нашите човешки планове и кроежи. Няма народ на земята, който да не знае това по-добре от евреите. През своята история те са ставали свидетели на най-ужасни последствия от това, че са се опитвали да застанат срещу Всевишния. Нима в пустинята след като бяха изведени от Египет, те не се противопоставяха на Божиите намерения и не искаха да се върнат обратно в робството? Бог им показа какво означава да застанат пряко волята Му. Нима по-късно не искаха да имат цар, както всички останали народи по земята? Бог им показа какво означава да се управляват от човек като Саул. Нима евреите не се противопоставят на пророчествата на Еремия за бъдещото падение на Ерусалим и отвеждането им във Вавилон? Разбира се, че да! Те дори затварят Еремия в затвор и се опитват да го убият. Но въпреки усилията им, става това което Бог е казал, и те са отведени в плен от цар Навуходоносор. Там трябваше да прекарат точно седемдесет години… както беше казал Бог на Еремия. А когато дойде Христос / Месия /, вместо да Го приемат и прославят като Бог, те заявиха: “Нека кръвта Му бъде върху нас и върху чадата ни!” Последствието от това се оказа огромно страдание и най-голямото разпръсване на евреите по лицето на земята. Разрушен бе Храма и Светия град и до ден днешен е под обстрела на Изтока и Запада. Ние можем да се поучим от тези сурови уроци и никога да не поставяме под въпрос Божията сила и воля. Това, което Той е казал трябва да бъде обект на внимание от наша страна и ние целенасочено трябва да Му се покоряваме, защото Той поругаем не бива. Цар Авимелех разбра, че след като Исаак преуспява, ще е по-добре той да се присъедини към него, вместо да му се противопоставя. В книгата Притчи 16: 7 се казва: “Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той и враговете му примирява с него.” Покорявайки се на Бога, Исаак от опит разбира, че тази сентенция е вярна. Каквото и да ни се случи, Бог все намира изходен път тогава, когато ние не можем. Стига да сме близо до Него и да разчитаме на подкрепата Му. Стига да сме искрени в желанието си да бъдем хора, които се доверяват на промисъла Му. Винаги трябва да помним, че Бог е Този, Който ни осигурява закрила. Без Него, ние ще бъдем сами и незащитени. Далече от всички и изоставени. Там, където няма любов и някой, който би могъл да ни разбере и почете. Дори, когато ни се струва, че нещата около нас са наред и щастието ни е осигурено, винаги трябва да помним, че ако сме далече от Бога, то щастието не е щастие въобще. Колкото и привлекателно да ни изглежда то, истинската почивка и покой за душите ни е твърде слаба и съмнителна.
Именно затова главата завършва с тъжната нотка за по-големия син на Исаак. Това е и своего рода предупреждение за всички нас. Защото макар, че към него е отправена специалната любов на баща му, Исав не отвръща на това му чувство. Без знанието на родителите си и против волята им, той си взема две жени – хетейки. Неговото дело ни показва на първо място неуважение на Божието желание и воля за брака, като съюз между двама души, посветени един на друг. Това е един красноречив пример за явно незачитане на волята на Господа. Но с това дело Исав проявява и неуважение към обещанията които Бог дава на дядо му Авраам и на баща му Исаак. Обещанията за бъдещия Месия, Спасител и Господ. Исав не се интересува дали ще бъде част от народа на завета и дали потомците му ще наследят обещаните благословения да обитават в земя, в която текат мляко и мед. За него не е важно, че Бог се заклева в Себе Си и иска да благослови народа Си, чрез делото и Личността на Своя възлюбен Син – Господ Исус Христос / Адонай Йешуа Хамашиях /, Който има да дойде и да спаси човека от греха. Хетейките, които той взема за жени не са вярващи и не ще могат да възпитат децата си да обичат Господното Слово и да се придържат към Божиите обещания. Но за Исав и това няма значение...
Тъжно е да видим, че човек целенасочено обижда Бога и не желае да се приобщи към Него. Защото хетейките са част от ханаанските народи, за които Бог изрично заповядва на Израил да не се докосва и смесва с тях. Същото нещо можем да наблюдаваме и когато Исус от Назарет дойде. За него и реакцията на юдеите по това време можем да прочетем от страниците на евангелист Йоан: “При Своите си дойде, но своите Му Го не приеха...”. да отхвърлиш Божието обещание е тъжната картина на много хора днес. Те не се интересуват дали Той страда поради тяхното неверие или не? Не се интересуват и от това, дали искрено се срещат с Библията по време на богослужение, или само присъстват на прочита й?
За вярата на Исаак / Ицхак / може да се говори много. За неговото посвещение на Бога също. Нека никога не забравяме какъв пример ни оставя той от страниците на днешния прочит. Но нека също така да видим и Божията грижа, която непрестанно се докосваше до него. Бог, Който остана верен на Обещанията Си винаги му помагаше и не го изостави никога. Това Той ще направи и с всеки един от нас, ако Му се доверяваме всеки ден и никога не се съмняваме във възможностите Му. Той е верен и верен ще остане към нас. Нека да се доверяваме на Всечения Бог, Който толкова ни обикна, че тогава когато бяхме грешни изпрати Сина Си - Господ Исус Христос / Адонай Йешуа Хамашиях / да бъде жертва за греховете и престъпленията ни и да ни помага да видим, че сами не можем да се справим със престъпленията си. Така както помогна на Исаак да види / и той видя /, че не може сам да се справи с немотията и му трябва Помощник, който да му даде свише стократно повече отколкото си е мечтал или отколкото има нужда.
Божието спасение и подкрепа и днес се предлага достъпно за всеки, независимо от раса, пол или образование. Достатъчно е само да съградим жертвеник в нашето сърце и както направи Исаак при Вирсавее да “призовем името Господне” и да принесем жертва на покаяние за да се спасим. Готови ли сме да Му се доверим и да тръгнем след Него? Бог, Който спасява ни очаква и винаги ще ни приеме при Себе Си, за да ни помири със Себе Си. Нека да отидем сега! Защото утре може да е късно... Амин!
Станислав Алексиев
За начало
Е и аз барабар Петко с мъжете!
Но какво да се прави...не търпи туй сърце юнашко и то иска да драска...
За какво ще бъде всичко? За вечната тема - Библията. Но ми се иска да обърна внимание на онези, които се интересуват, че ще направя каквото мога да представя тази Книга от нейната еврейска светлина. Защото колкото и да не ни се иска, като християни да си го признаем... Библията е еврейска книга и тя проповядва вярата в еврейския Бог, Който се явява и Истинския.
Нека започна с това, че едно от откритията, които и евреи, и християни трябва да направят едни за други, е, че и двете страни имат много общо помежду си. Нужно е да се отбележи, че те нямат основания за антагонизъм и омраза. Дълго време през вековете се е говорило, че да си евреин, е не само обидно, но и враждебно за света, в който живеем. Но това не е истина. Казвало се е също така, че да си християнин означава да мразиш и убиваш евреите. Но и това не е истина.
И за двете страни е необходимо да осъзнаят нещо много важно, което ще промени коренно тяхното отношение към вярата, която изповядват. А именно, че Исус е бил евреин. Ако Църквата преоткрие този факт, тя ще трябва да промени разбирането си не само за себе си и за богословието, което проповядва, но и за евреите като цяло. Юдаизмът трябва да разбере, че Исус от Назарет, или Йешуа бен Йосеф, е бил евреин във всичко, което е говорил и вършил, и че е дошъл на земята, за да изпълни Закона и да се изяви като Божия Син и Месията на Израел и света. Тогава отношението на евреите към християнството и християните би следвало да стане различно и в никакъв случай такова на омраза.
Когато четете този блог, нека онези от вас, които наистина търсят Бога, да се обърнат към Свещените Писания и да преоткрият за себе си кой всъщност е Йешуа ХаМашиях (Исус Христос).
Станислав Алексиев
Но какво да се прави...не търпи туй сърце юнашко и то иска да драска...
За какво ще бъде всичко? За вечната тема - Библията. Но ми се иска да обърна внимание на онези, които се интересуват, че ще направя каквото мога да представя тази Книга от нейната еврейска светлина. Защото колкото и да не ни се иска, като християни да си го признаем... Библията е еврейска книга и тя проповядва вярата в еврейския Бог, Който се явява и Истинския.
Нека започна с това, че едно от откритията, които и евреи, и християни трябва да направят едни за други, е, че и двете страни имат много общо помежду си. Нужно е да се отбележи, че те нямат основания за антагонизъм и омраза. Дълго време през вековете се е говорило, че да си евреин, е не само обидно, но и враждебно за света, в който живеем. Но това не е истина. Казвало се е също така, че да си християнин означава да мразиш и убиваш евреите. Но и това не е истина.
И за двете страни е необходимо да осъзнаят нещо много важно, което ще промени коренно тяхното отношение към вярата, която изповядват. А именно, че Исус е бил евреин. Ако Църквата преоткрие този факт, тя ще трябва да промени разбирането си не само за себе си и за богословието, което проповядва, но и за евреите като цяло. Юдаизмът трябва да разбере, че Исус от Назарет, или Йешуа бен Йосеф, е бил евреин във всичко, което е говорил и вършил, и че е дошъл на земята, за да изпълни Закона и да се изяви като Божия Син и Месията на Израел и света. Тогава отношението на евреите към християнството и християните би следвало да стане различно и в никакъв случай такова на омраза.
Когато четете този блог, нека онези от вас, които наистина търсят Бога, да се обърнат към Свещените Писания и да преоткрият за себе си кой всъщност е Йешуа ХаМашиях (Исус Христос).
Станислав Алексиев
Subscribe to:
Posts (Atom)
