От страдание към победа - Ис. 52: 13 – 53: 12

Отдавнашни са възраженията, които чуваме за Божията справедливост и злото в този свят. Как е възможно да има справедлив Бог и хората да умират и страдат? Как може Бог, Който казва, че е любов, да допуска болката и злото въобще?
На тези въпроси и на такива като: “Къде беше Бог, когато детето ми умря?”, можем да отговорим, че Бог е там, където е бил и когато Неговият Син, Месията Господ Исус, умираше на кръста и страдаше за човека – контролирайки всичко, което се е случвало или ще се случи. Нещо повече, Той е планирал събитията в живота ни и независимо дали за нас те са добри или не, Той знае какво върши и как от “злото” в нашите очи да превърне в “добро” всичко, което ни заобикаля. Още от самото начало на същвствуването на света, Бог бе казал на хората, че Негово ще бъде правото да определя кое ще нарича добро и кое зло. Затова Той им забрани да се докосват до дървото на познанието на тези две величини. Той е стандартът и отвесът, по който се равняват всички.
Нужно е да се отбележи, че още от началните страници на Библията Бог говори за това, че един ден злото (Сатана) ще бъде наказано и доброто (Господ) ще победи (Бит. 3: 15). Тази идея се развива на страниците на Писанието и достига своята връхна точка в живота и делото на Месията Исус. В Неговата личност можем да видим как страданието и болката носят изкупление и победа, защото чрез “страдащия служител на Господа” ние можем да бъдем свободни от греховете си и да сме изцелени чрез Неговите рани (Ис. 53: 5).
Оказва се, че това страдание е планирано още преди създаването на световете и нещо повече – то е според Божието благоволение. Доловил тази закономерност, пророк Исая пише 700 години преди раждането на Богочовека Исус от Назарет: “Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал…” (Ис. 53: 10). Според своята блага воля (добра воля) Бог определя пътя, по който ще може да се стигне до Него. Този път се оказва много труден и чашата много горчива, но това е единствената възможност да се постигне мир и хармония в Божието творение.
Трябва да знаем, че болката и страданието са част и от Божия характер. Ние вярваме в един страдащ Бог, Който, именно защото е любов, търпи и страда, за да може да се осъществи победата над злото. Нещо повече, ако отгърнем на пасажа, който най-добре характеризира любовта в 1 Послание на ап. Павел към Коринтяните 13 глава, ще видим, че Божията любов, описана там, е страдаща любов. Тя търпи и всичко понася, не се гордее, не изисква своето, не тропа с юмрук по масата, а претърпява и страда, защото обича и цени, търси и иска да привлече към себе си, предлага помирение и дава себе си за него. Божията страдаща любов не може да отпадне и срещу нея не може да се измисли какъвто и да било ограничаващ закон. Тя търпи и страда, за да реализира Бог чрез нея целта Си – да доведе света до истинска връзка със Себе Си, защото го обича до болка.
Тази е причината пророк Исая да каже, че на страдащия Месия ще бъде отреден дял между великите и че Той ще разделя користи със силните (Ис. 53: 12). Смъртта и болката няма да са последната точка, до която Бог ще достигне. Въпреки че за Помазаника ще се определи гроб при богатия (Ис. 53: 9), след това Той ще участва в победното разделяне на плячката. По всичко изглежда, че ще има победа след смъртта на Месията. Той не ще може да бъде задържан в нейната хватка, защото ще възкръсне.
Злото, страданието и болката никога не са били и няма да бъдат последната дума на Бог за човека. Както пасхалното агне умира, за да може да се запази живота и да се дари свободата, така и смъртта и страданието на Месията Господ Исус довеждат до вечен покой и мир с Бога.
Тъй като победата над злото и Сатана е осигурена от Господ и то чрез Неговото страдание, нашата любов и признателност към Него трябва да са инстинктивна и постоянна реакция. Това умоляват и проповедниците на църквата чрез думите на апостол Павел: “…молим ви от Христова страна, помирете се с Бога” (2 Кор. 5: 20).
Станислав Алексиев