Повече от метал

Числа 19:1-22:1

Завладяващото впечатление, което оставя този текст, е, че грехът е навсякъде, поразяващ всичко и всички. Четем за нечистотата от допира до мъртво тяло. Четем за греха на най-великия божий служител, Мойсей, когато пред народа той пропуска да отдаде слава на Бога и му бива отнето правото да влезе в Земята на обещанието. Четем за смъртта на Аарон, която ни напомня, че дори и тези на висша духовна служба съгрешават и трябва да умрат. И накрая, четем как хората се оплакват (за пореден път) и като последствие измират от ухапванията на змии.
Грехът е навсякъде; той поразява всички нас. Ако Мойсей в раздразнението си удари скалата и това му докара божието осъждение, то каква надежда има за който и да било от нас? Ако мърморенето на хората ги направи достойни за смърт, то кой може да се спаси от неизбежното окончателното осъждение? Кой не се явява виновен пред ужасяващо светия Бог на Израил?
Но в Библията има и добра новина. Пасажът ни показва, че макар всички ние да сме виновни под всевиждащия поглед на Всевишния, Неговата милост е свободно достъпна. Ключът към нея е бронзовата змия.
Понеже Израил се оплакваше от Бог, лагерът им се напълни с отровни змии. Змиите бяха инструментът на божието осъждение. Когато, обаче, хората изповядаха греха си пред Мойсей, Господ промисли лек за всички, които щяха да бъдат ухапани в бъдеще – бронзово изображение на змия, поставено на върлина, така че всички да могат да го виждат. Когато някой израилтянин повярваше на Божието Слово и погледнеше към него, той биваше изцелен и не умираше.
Това магия ли беше? Разбира се, не. Лекарство ли беше? Очевидно, не. Като нареди, обаче, на Мойсей да издигне това странно произведение на изкуството, Всемогъщият откри на Израил вечния принцип как Той се отнася към греха и как човеците получават Неговата прошка.
Виждали ли сте някога да хващат отровна змия? Един от начините за това е да се използва дълга пръчка, разцепена накрая. С раздвоения край се притиска змията към земята, а след това се вдига във въздуха. Така змията е вече безвредна. След това я убивате. Бронзовата змия на върлината показваше, че Бог е способен да избави Народа Си от Своето праведно осъждение. Това мощно нагледно средство показваше на ухапаните от змия, че Бог беше в състояние да неутрализира действието на отровата, която в същия момент прокарваше смъртоносния си път в тялото им.
Какво, обаче, изискваше Бог от тях? Вяра. Нищо повече. Нищо по-малко. Съдейки от по-ранните им прояви, някои от израилтяните биха се подиграли на мисълта за спасение чрез вяра в една бронзова змия: “Нямам нужда от парче метал на пръчка! Трябва ми добър доктор.” Но Бог искаше те да вярват в Него; да се доверят на Неговото слово и на Неговото обещание да изцели и да прости. Това, обаче, поставя един важен въпрос. Хората биваха избавяни от Божието осъждение, но, според Тората, грехът трябва да бъде наказан. Тората, по-специално книгата Левит, учи, че изкуплението се постига чрез жертването на невинна жертва, а бронзовата змия не беше приношение за грях. Книгата Числа ни дава само оскъдни детайли за случката; хората е трябвало да чакат още 1 500 години за обяснение:
“И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:14-16)
Бронзовата змия беше картина, учеща ни какво щеше да се случи с една личност, наречена “Човешкият Син”, Месията. Той също щеше да бъде издигнат на дърво. Той щеше да умре със срамна, мъчително болезнена смърт пред погледа на цял Израил. В Своята смърт Той щеше да понесе пълнотата на Божия гняв срещу греха и чрез тази смърт щеше направи Божието осъждение безвредно за нас. Исус знаеше какво щеше да се случи с Него. Той предрече, че ще бъде “издигнат”. И така стана. По тази причина Той дойде на света. И когато божествената справедливост беше удовлетворена, Всемогъщият Го възкреси.
Точно както Бог предложи живот срещу един поглед към змията в пустинята, така Той обещава прощение и живот на всички, които погледнат към Сина Му. Точно както възстановяваше физическия живот на всички, които с вяра поглеждаха бронзовата змия, така Той подарява вечен живот на всички, които се покаят и повярват в Исус.